----------------------------ДОБРЕ ДОШЛИ В РИЛА ПЛАНИНА


Най-старото име на планината Дунакс Донука и днешното Рила са от тракийски произход и означават „многоводна планина". Рила е най-високата планина в България и на Балканите и на четвърто място в Европа по височина след Алпите, Сиера Невада и Пиринеите. Най-високият й връх е Мусала - 2925 м. Рила има типичен планински характер - остри върхове и назъбени скалисти гребени, дълбоки коритни долини, циркуси и циркусни езера, обширни алпийски пасища, борови гори. Особено силно изразен алпийски релеф имат Източният и Северозападният дял на планината. Лятно време на много места се виждат големи снежни преспи, които често остават до нов сняг. Снежната покривка се запазва във високопланинските райони до края на месец юни. На връх Мусала само четири месеца температурата е над 0 С. Някога Рила е била покрита с ледници, които са издълбали огромни циркуси и са оставили около 190 красиви циркусни езера. Те са разположени на височина 2100-2800 м. Най-известни са Седемте рилски езера, Урдините, Мусаленските и др. Тук се намира най-голямото циркусно езеро на Балканите - Смрадливото (212 дка) и най-дълбокото - Окото (38 м). От Рила водят началото си три големи български реки: Марица, Искър и Места, както и Рилска река и др. Със своите 2925 м. н.в. Мусала е най-високият връх на Балканите. Вертикално дълбоко разчленена Рила планина се дели на четири основни дяла: Източен (Мусаленски) Среден или Централен Скакавишки) Северозападен ( Мальовишки) Югозападен (Капатнишки) В Рила до 1000 м н.в. е поясът на широколистните гори - бук, ясен, габър, бреза и др. От 900-1000 до 2000-2100 м н.в. е поясът на иглолистните гори - черен и бял бор, бяла мура, смърч, ела и др. На височина от 2000 до 2300 м е преходният пояс, зает от трудно проходим клек, който е характерен растителен вид за Рила и Пирин. Още по-високо е родината на дребнораслата планинска хвойна, известна с името смрика. Над нея се разстилат обширните планински ливади. Среща се алпийската върба, алпийска роза, лилав минзухар, омайниче и др. Над 2600 м н.в. е поясът на най-високите части и върхът, обрасли с мъхове и лишеи. Характерни за Рила животни са: сърна, елен, дива коза, вълк, мечка, лисица, брадат лешояд, черен орел, сокол, ястреб и др., а в реките и езерата има планинска пъстърва. Красивите черно-сини езера, непристъпните алпийски върхове, застиналото слънце на небето, разнообразието от растителност, водното богатство и кристално чистия въздух, пр авят Рила планина една от най-често посещаваните планини на България. Рила има голямо стопанско значение за България със своето водно богатство (каскадите Белмекен-Сестримо, най-високият язовир у нас Калин (2400 м), яз. Бели Искър), с огромното си горско богатство, с големите си възможности за развитие на скотовъдството и т.н. Трудно достъпна и негостоприемна в недалечното минало, днес Рила е значително усвоена за туризъм. До всички изходни пунктове на планината има удобни шосета. За улеснение на туристите и любителите на зимните спортове са изградени десетки хижи, заслони, почивни домове, а на места и цели курортни комплекси; прокарани са пътеки са съответната маркировка; построени са лифтове и ски-влекове. В близост до яз.Белмекен е изградена най-високата спортна база у нас на височина между 2100 и 2200 м.