--------------------ДОБРЕ ДОШЛИ В СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА


Множеството езера в Северозападна Рила правят високопланинския и пояс особено изразителен. Най-красивата гледка представлява сложната група от Седемте езера. Тази местност се посещава обикновено откъм село Сапарева баня или откъм Рилския манастир. Но откъдето и да се пристигне тук, гледката, която се открива, е възхитителна. Ако надникнем от равнището на връх Дамка, пред нас блясва синята огледална повърхност на трите най-ниски езера. Другите четири са скрити в гънките на стръмния склон. Още в началото на слизането пред нас се изпречва малкото, най-високо лежащо езеро. Спуснем ли се към северозапад по склона, ние сме пред второто езеро, чиято дълбочина е равна на височината на осем етажна сграда. Това добре закътано езеро е получило няколко имена - Окото, Сърцето, Сълзата - всяко едно напълно оправдано поради вида и формата му - бистро като сълзата, дълбоко като сърцето, закътано като окото. Обърнем ли се към изток, пред нас се открива пропаст шумящи потоци, чиито води изтичат от двете най-високи езера. Зиме това място може да се премине само от смелчаци-планинари. След малко спускане пред нас засиява разлялото се нашироко бъбрековидно езеро с голяма морена по източната му ограда. А още по-ниско под него в дълбок циркус е скрито двойното езеро Близнак, в чиито води се оглежда острия шип на върха Арамлиец. Оттук надолу зелената рамка около езерата расте, като край последното, Долното езеро, клекът образува същински зелен килим. Широката поляна на Сухия чал смекчава суровия поглед на стръмните пропасти, сипеите и оголените скалисти прагове. Най-приветливо тук е през месец август, когато сочната зеленина, изобилната вода и прохладния въздух силно привличат и задържат посетителя. Затова много планинари престояват почти цялото лято в областта на езерата. Гостоприемна и привлекателна е планината при тихо и ясно време, но при буря тя става свирепа. Светкавици, последвани от мигновен тътнеж, обхващат цялата околност. Струва ти се, че части от планината се движат към низините. От всеки скат се ражда водопад, а уголемените води на съществуващите дотогава водопади оглушават цялата околност. В такива моменти планината е величествена и страшна. В гигантска борба с въздушните стихии тя подхранва с нова вода своите светли накити - езерата, които е получила в скъпо наследство от някогашни ледници.Клокочещите потоци влекат изобилно скалисти късове, които малко по малко затлачват езерата или прорязват тяхната насипна преграда. Езерото един ден ще изчезне, а вместо неговите бистри води ще се зеленее малка полянка. В помощ на езерата идва зимата, която ги скрива под бялата си покривка. Сковава тя със своя мраз немирните потоци, спира тяхната дейност и така удължава живота на езерата. Ако пътникът при слизане избере посоката към Паничище, той ще има възможност да надникне в долината на Скакавица, една рядко живописна долина. Постепенно се навлиза в гори, огласяни от шумни водопади, гърдите се пълнят с боров въздух, а погледът се къпе в същинско море от зеленина. Поляните се редуват като наниз всред гората и свършват с красивата околност на Паничище. Областта на Седемте езера предполага само красота и приятност, а и големите възможности да се оползотвори водното и богатство. Басейните на езерата могат да се обърнат в големи водохранилища. По водопадите на река Скакавица може да изникне цяла верига от малки водни електроцентрали. Така това водно богатство ще допринесе неоценима полза на народното стопанство.